Знаете ли истината за своето его?

06.12.2012 | Автор: | Публикувано в: Портали

Странно е, когато мислите за своето его, нали? То е тази жива част от вас, която има собствени мисли, които са отделни от вашите. И вие живеете заедно в едно тяло. Това е като да сте заключени в тъмна стаичка с напълно непознат.

Представете си чувството. Цял живот си мислите, че сте сами и сега, когато чувате гласа на своето его, си казвате „Уау”. Как не сте го усетили до сега? Как може то да е било наравно с вас, до вас през цялото време, а вие не го познавате? Мислите, че можете да се преструвате, че го няма? Това няма да окаже влияние.

Но ако наистина има само една част от вас, тогава никога няма да чувствате необходимостта да говорите за себе си. Мислите ви ще са в покой. Повечето хора вярват, че те са своето его. И не правят никаква разлика между него и себе си. Но това всъщност, никак не е вярно. Това, което трябва да разберете е, че егото е от съществена важност за вашето оцеляване. Но то не сте вие. Егото е една част от вас, но вие сте много повече от него.
Човешкото его е еднакво и повтарящо се. Може да бъде и много цинично. Саморазрушително. Горчиво. Кипящо бавно, но категорично. То е абсолютно предсказуемо. Почти не представлява изненада, но пък може да донесе много болка и да предизвика вътрешна борба. Всеки човек има его. То се ражда заедно с вас и си остава до края на живота ви. Няма как да оцелеете без него.
Целта му  е да получи информация от света и да ви я достави. Вие трябва да я изтълкувате и да съумеете да реагирате по подходящ начин. За съжаление, много често травмите от детството дебалансират системата. В такъв момент може да решите, че се отказвате да вземате решение за това какво се случва с вас. И така не правите избори. Но вместо това, се опитвате  да накарате егото си да интерпретира ситуациите, в които попадате.
Когато, например, малкото дете е наказано, то не може да осъзнае защо го наказват. Не разбира връзката между разлятото от него мляко и мрънкането на родителите си. Може да промени поведението си, като свикне да му се карат. Но въпреки това, не разбира защо.
Но в хората е заложено винаги да търсят смисъла. Едно дете винаги ще се стреми да рационализира болката, причинена му от родителите. Поради липса на отговор от тях, то се обръща към своето его.
”Защо ми крещиш, Его?”, пита се детето. „Защото искам да ти дам сигнал”, казва гласът на егото. И така се полагат моделите на поведение. Още от най – ранна възраст.
Първо, да се запиташ какво става. В този случай егото е принудено да изтълкува ситуацията. Но то не може да бъде отговорно за нещата, които се случват. Единствено може да проектира реакции.
Следва моделът за порицаване на егото. Срамът е като горещ картоф. Когато някой го хвърли върху вас, вашата естествена реакция би била да го хвърлите някъде другаде. При едно дете, най – честата точка, по която е хвърлен срама е именно неговото его.
”Ти си глупав. Ти си лош. Правиш грешки. Не се справяш с нищо”, крещи егото.
Разбира се, малчуганът не осъзнава., че има его и каква е неговата функция. Но не разбира как на практика протича вътрешния диалог. То просто знае, че се чувства зле и иска да се справи с това неприятно усещане. Единственият начин за едно дете да се отърве от хвърления му срам е да се допита до своето его. Да, но то има собствени идеи, желания, въображение. За него може да се каже, че е отделно съзнание.
И то може лесно да започнете да ви мрази от най-ранна възраст. Можете да го принудите да върши работата си, да мисли и чувства вместо вас, да дава оценка. Можете да го принудите да реагира в дадени ситуации или да живее вместо вас собствения ви живот. Да поеме вашите срам, болка, омраза. По този начин измъчвате егото си в ситуации, в които и вие се чувствате зле.

Виждали ли сте някога колаж на човек с малък ангел на едното рамо и дявол на другото? Е, този дявол е вашето его. В началото то ви е съюзник, но в последствие ви става враг. И винаги шепне на ухото ви. Неговият глас винаги ще се опитва да ви пренесе далече от това, което е реално. Егото често може да ви нашепва, че сте жертва и после да ви даде 45 причини защо е така. Спрете за секунда това, което вършите сега. И просто се запитайте: „имам ли его?” И вижте какъв ще е отговорът. Това, което чуете ще е гласът на собственото ви его.
За да научите повече за него, вижте в: http://ego.newage.bg/

Автор:

Този автор има 13 публикувани статии до сега.

Вашият коментар

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.