Статии за всички добави своята статия

Както всяко друго лечение, и лечението с билки е много важно да бъде точно определено. В повечето случай, за разлика от традиционната медицина, няма значение кога ще приемем даден извлек или тинктура на билкова основа – преди или след хранене, стига да не лекуваме паралелно и с други методи, например хомеопатия. И все пак е нужно да съобразим това.
Какви точно разновидности обаче може да има нашето фитолечение? Билките са мощни лечители, които може да ни помогнат под различна форма. Приготвени като запарки, тинктури и други, от различни свои части, растенията даряват организма със здраве и зареждат с много полезни вещества. Най-лесният начин да изведете полезните вещества от едно растение в процеса на лечение, е да направите запарка от неговите листа, цветове и корени. С изключение на мечото грозде, няма билка, която да не може да се приложи като запарка.

Нека да видим кои са видовете извлеци, които ни помагат при фитотерапия.

– Запарки (infusa) – Те се приготвят, като надробената билка, без значение дали прясна или изсушена, се поставя за предпочитане в порцеланов или стъклен съд, и се залива с определено количество вода, която обаче не трябва да е по-топла от стайна температура. След което съдът трябва плътно да се затвори, и да се постави в кипяща водна баня в продължение на 15 минути, при често разбъркване. След като се махне от водната баня, билковата запарка остава настрана около 45 минути. След това течността се прецежда и се долива вода докато се получи предписаното количество.

– Отвари (decocta) – Това най-често са водни извлеци, които са получени след по-продължително нагряване на водна баня. За целта наситнената билки бива поставена в порцеланов съд, залива се с необходимото количество вода, захлупва се и се нагрява за половин час, на водна баня, като непрекъснато се бърка. След това се маха от огъня и се оставя така похлупена да се охлади, за да по-ефикасно лечение. След това се прецежда и се долива вода до първоначалното количество. Добре е да се знае, че отвари и запарки е добре да се приготвят ежедневно, винаги да са пресни.

– Настойки (tincturae) – Или тинктури. Това са течни извлеци от лечебното растение, които са на спиртна, водно-спиртна или спиртно-етерна основа. Получават се чрез нагряване. Най-често се приготвят със спирт със сила 70 процента. Смила се билката и се поставя в походящ съд, след което се залива със спирта, похлупва се и се оставя да престои между 7 и 14 денонощия. След като мине това време, настойката се отлива и се прецежда старателно. Важното при настойките е, че може да бъдат използвани докато са бистри и притежават аромат, характерен за изходната суровина.

– Екстракт (extracta) – Подобно на тинктурите, но все пак различни, екстрактите са силно концентрирани извлеци на растителна основа, за подходящо лечение. Според това какви са точно растенията, и тяхната консистенция, екстрактите може да бъдат, както течни, така и сухи или гъсти, като съдържанието на влагата може да не е повече от 5%. Не се препоръчва приготвянето им в домашни условия.

– Лапи (cataplasmata)- Обикновено тези средства за лечение се препоръчват само за външно налагане. Приготвят се като ситно смлените или счукани растителни суровини от билката, се заливат с топла вода, но не повече от 30 градуса. Прилагат се външно, като се намазват върху тензух и налагат върху болното място.