Статии за всички добави своята статия

Матраци, матраци – както се пееше в песента. Или по-скоро – както би трябвало да се пее в песента. Защото, срам и резил, какво ли не е възпято, само любимите ни матраци, които по цяла нощ прегръщаме, само те не, неясно защо. Сигурно защото се опасяваме, че е ни помислят за малко нещо мързеливи. Вместо да запретнем ръкави, полегнали сме си на удобните си матраци и сме се размечтали.

Като си помислиш, една трета от живота ни минава върху матраци. Толкова, изчислили са статистиците, от живота ни минава в сън. Колко от съня ни минава в сънища, за това статистиката мълчи, а и нашите матраци не обелват дума. Дори не скърцат като дедите си – пружините на кушетките. Някога именно те – пружините, издавали любенето на младите семейства. В другата стая свекървата и свекърът наостряли уши и разбирали накъде духа вятърът.

Днес всички матраци мълчат като комунисти на разпит. Нищо от тях не можеш да научиш. И как иначе – при тази мълчалива тяхна мекота, при гладката им като кадифе кожа, при цялостното потъване в прегръдките на любимите ни матраци – то май за никакво любене и дума не може да става. Щом допрем тяло до нашите матраци и моментално откъртваме, отлитат душите ни надалеч в съня.

Ех, матраци, матраци! Колко пропуснати стихове и поеми, колко неосъществени възторжени есета за следобедно полягване, за сладки детски сънища под ромолящия и потропващ по стъклата на прозорците ни дъжд.

Матраци – възхитително човешко изобретение. Заслужена леност след тежък работен ден. Съботно поспиване след тежка работна седмица. Какво щяхме да правим без тях? Как само щяхме да се въртим по твърдите кушетки и да си мърморим колко полезно било твърдото за гръбначния ни стълб. Как щяхме да стискаме зъби и да помним, че продънените кушетки закаляват характерите ни, че сплъстените дюшеци навеждат на размисъл, че стърчащите ни извън леглата крака придобиват добра спортна форма. Говорете ги тия глупости на моите матраци. Те дори няма да ви чуят, само леко ще ви побутнат и подканят да си полегнете върху тях. И тогава – чао будност, чао, размисъл, чао, закаляване на характерите. Добър ден, сладка почивка, добър ден, сладко отмаряне, ами такива сме си, мързеливи, лениви, сънени, отпуснати, ах, може ли да има толкова безгрижно щастливи часове?!

Матраци, мили матраци, не ни оставяйте, все някога ще ви възпеем, ще ни дойде умът в главите и ще проумеем кой прави живота ни добър и привлекателен, кой и вечер, и в събота и неделя безкористно ни предоставя своето релаксиращо въздействие, неповторимо и очарователно?

Как кой – вие, матраци! – http://matraci-simeonov.com