Книгата, която не дочетох

07.11.2011 | Автор: | Публикувано в: Изкуство, Ревюта на книги

Сигурно повечето от вас са се сблъсквали с книга, която в някакъв момент са захвъряли вкарвайки мислено заглавието в графата “нечетаеми”. Аз лично разполагам с доста сериозен списък от такива именно книги, списък, който смятам да споделя с вас. Никак не изпитвам срам от неспособността ми да ги довърша, по-скоро си се радвам, че навреме успявам да прецена четивото и да взема решение да си губя времето или не. Повярвайте ми, една неприятна книга, си е точно толкова загуба на време, колкото и един глупав филм или досадно гости. С разликата, че може да се проточи доста повече във времето от последните две.

Започвам с пъвенеца Цялото кралско войнство. Дори не разбрах какво точно се случва в тази книга. Затова не мога да споделя и тук. Сигурно има хиляди фенове, но аз никога няма да бъда сред тях. За протокола – книгата е доста страници, колкото половината от втория ми “фаворит”.

Номер две в личната ми класация заема “Война и мир”. Романът на Алексей Толстой се счита за една от най-великите книги, както и една от книгите, която повечето хора лъжат, че са прочели. Всъщност много хора са я прочели, само за да кажат, че са го направили. Това е жалко, защото Толстой може да пише красиво, като всезнаещ разказвач или пишейки директно от гледната точка на персонажа. Големината на книгата я прави тудна за четене. Затрудняващо е също така, че няма някой централен характер или сюжетна линия към която да се придържаме. Резултата е лутане между второстепенни сюжетни линии, които с право могат да претендират да са отделни книги, което е наистина досадно. Читателят остава с усещането, че едвам се влачи през книгата, вместо да я чете. Как да я четем? Феновете на книгата казват, че е добре да се прочитат няколко глави на един път, водете си бележки, изгледайте филма, а след това задължително направете нещо специално, за да отпразнувате завършването и.

Номер 3 е фокнъровата “Врява и безумство”. Имах някакви опити да чета Уилям Фокнър, хич не ми се получи. Купих си няколко негови стари книги. Продължавам с Моби Дик и Алената буква, като за финал мога да добавя цялото творчество на Хорхе Букай и Пауло Колею – не познавам книгите им, но тази мъдрост на килограм хич не ми е по силите.

Автор:

Този автор има 3 публикувани статии до сега.

Вашият коментар

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.