Статии за всички добави своята статия

Като малък живеех в една четири-етажна кооперация. Хубав дом беше, със широки стълбища и красиво извити парапети. Спомнях си, как през зимата, снегът наваляваше в градината пред блока, покриваше с бяла ледена дантела дръвчетата, старите каменни скулптури на животни, както и детската площадка. Аз и моите приятели гледахме по телевизията как дават предавания, в които децата се пързалят със шейни и със ски.Следобед се събирахме и живо обсъждахме темата. При нас, навсякъде беше равно. Един ден, докато се качвах запъхтян по стълбите, ме осени странна мисъл. Спрях се и погледнах извитите парапети на стълбището. Тези парапети бяха изработени от масивно, тъмно кафяво дърво.Започнах нещо да меря и да пресмятам наум. Вече се усмихвах от смелата идея за парапети, която се въртеше в главата ми. Вгледах се в тези парапети, протегнах ръце и повдигайки се, седнах на тях.Да, тези парапети определено бяха удобни, широки и най-важното – стръмни! Точно като за едно дете.Нямах търпение да споделя с моите другарчета, какво ми е хрумнало и затова бърза събрах „бандата”. Успях да убедя приятелите си, че да се пързаляш по парапети, съвсем не е лошо, и може би е по-вълнуващо, отколкото със шейна в парка. Проблемът беше, че в нашата кооперация нямаше асансьор и обитателите постоянно се качваха и слизаха около въпросните парапети. А възрастните хора не се отделяха от тези парапети.Много ме беше яд, защото сякаш бяха направени точно за пързалка, а не можеше спокойно да ги ползваме.Никой от нас не искаше, пързаляйки се да отнесе някой чичко или леличка, а после да стои наказан, да има дърпане на уши и лишения от любимите игри. Трябваше внимателно да обмислим как да използваме тези парапети. Освен това, децата от съседната кооперация бяха научили за нашата идея, свързана с парапети и ето че дойдоха и някои от тях. Казаха, че в техния блок имали също парапети, но те били от тънко, извито желязо и не били парапети за пързаляне. Затова плахо ни помолиха, ако може да се пързалят с нас по нашите парапети. Приехме ги. Решихме, че най-добре е да се пързаляме, когато е ранният следобед, тогава възрастните бяха или на работа, или си почиваха. Начинанието обаче се оказа не лека задача, защото това бях цели пет етажа! Първи аз опитах, установих, че се пързаляше добре по гладките, лакирани парапети, но на „завоите”, ставаше лошо, защото скоростта намаляваше и не можеше да се продължи до следващите, по-долни етажи.Някой предложи да опитаме с нещо като „шейна”.Първо използвахме парче картон от един кашон, после найлон, също като децата, които се пързалят в парка.Но нищо не помогна.Чудехме се какво да правим.А нашите парапети сякаш ни се усмихваха и ни подканяха да бъдем по-смели.Една вечер, в кооперацията се чу силен трясък, всички наизлязоха да видят какво става.Оказа се, че един приятел от съседния етаж, решил тайно да изпробва едно свое изобретение за пързаляне по парапети. Тази вечер беше необичайно студено, стъклата на прозорците бяха замъглени и обледени. Калпазанинът, отворил прозорците на междуетажните площадки, така че да нахлуе леден въздух.В същото време решил да залее с вода нашите парапети, за да се заледят и да станат още по-хлъзгави.Залял ги с няколко кофи студена вода.Разбира се, имаше ефект и то какъв – нашият юнак, така се засилил, че излетял от парапета, от там през прозореца и право навън се забил в една снежна преспа .Добре, че поне се случило между първия и втория етаж, така че се отърва само с натъртвания.

Парапети –

http://www.gradevi.net/products.aspx?vid=5