Статии за всички добави своята статия

В Решение № 344 от 18.04.2011 г. на ОС – Варна по в. т. д. № 2112/2010 г. съдът е посочил,  че според ГПК, при твърдение  от взискателя, че присъдената движима вещ – железопътните релси  се намират в държание на трето лице, съдебният изпълнител трябва да отправи запитване дали при третото лице има такава движима вещ (въпросните релси), дали те са собственост  на длъжника и готово ли е третото лице  да предаде вещите на взискателя. Посочено е, че в случай, че задължението не се оспорва, т.е., третото държи вещта за длъжника, а за себе си, то трябва да предостави вещта за предаване на взискателя. Ако обаче третото лице заявява, че оспорва, т.е., че държи за себе си, въпросът за изземването трябва да се реши по исков ред.

Пред съда жалбоподателят, оспорващ опита за изпълнение  възразява,  че релсите,обект  на  изпълнението не са самостоятелни движими вещи, тъй като не са изведени от експлоатация по законоустановения ред, а са трайно прикрепени към земята и представляват действаща железопътна инфраструктура. Като поддържа твърдение, че от самото си основаване ответникът владее тези вещи, осъществявано чрез поддържане, стопанисване и ползване, като през целия период това владение е било несмущавано от други лица, жалбоподателят моли извършените от съдебния изпълнител действия да бъдат отменени като незаконосъобразни.Ищецът по иска твърди, че в случая са налице железопътни релси, които не са част от железопътната инфраструктурата, не са трайно прикрепени към земята, нямат бетонова основа, към която да се прикрепени, ето защо те са движими вещи.

Към датата на издаване на изпълнителният лист към момента на предаването въпросните релси, те са били в държане на третото лице, поради което жалбата била допустима и следвало да се разгледа.

Съдът указва, че независимо, че  законът говори не за държане, а за владение на вещите – обект на изпълнение, приема се, че терминът е използван обобщаващо, доколкото се отнася и до трите визирани в чл. 435, ал.4 ГПК хипотези, поради това  правото на трето лице, засегнато от изпълнението, да подаде жалба съществува. Допуска се принудително изпълнение за предаване на движима вещ, която се намира единствено в държане, докато  владение, каквото е налице в настоящия случай включва държането на вещта с намерение за своене.

По принцип принудителното  отнемане  се състои в лишаване от държането на вещта и учредяване на такова в полза на взискателя. От отправеното в случая уведомление за оспорване е ясно, че е налице  противопоставяне от третото лице, поради което СИ  не е имал право  да пристъпва към принудително изпълнение.

Според чл. 521 ГПК, ако посочените в ИЛ движими вещи не се намират у длъжника, се пристъпва към определяне на и събиране на тяхната равностойност. В тази връзка въпросът за собствеността на вещите е ирелевантен, като ако е налице спор, или третото лице, у което се твърди, че са вещите твърди, че ги владее на основание, различно от държане, то спорът трябва да се реши по исков ред.

Разглеждането на жп релсите и стрелките като движими вещи, които могат да се изземат принудително е допустимо единствено в случаите, когато релсите вече не могат да се разглеждат като пътна инфраструктура, обслужваща комуникационните връзки на имота, където изградени. със железопътната система. От  протокола, изготвен от съдия изпълнителя е ясно, чев конкретния случай жп. линиите  не не могат да се разглеждат движими вещи, защото се констатира необходимост ,,рязане” т.е., принудително отделяне. Дори само на това  основание действията на съдебния изпълнител са  незаконосъобразни. Издаденият  изпълнителен лист го овластява да изземе от длъжника конкретни движими вещи, но не и да разрушава действащи железопътни линии,с цел да бъдат създадени характеристики на движими вещи.

По функционалното си предназначение въпросните релси представляват железопътна инфраструктура, изградена на територията на длъжника, която обслужва дейността на дружеството. Очевидна е обслужващата функция на железопътното съоръжение и господстващото положение на терена, върху който е изградено. Разрушаването на изградената в имота на длъжника железопътна линия не може да се разреши като облигационен спор. Противното означава инфраструктурни въпроси да бъдат поставени в зависимост от изхода на частноправен спор. Правните норми, закрепени в ЗУТ, ЗЖТ  и подзаконовите актове разглеждат демонтирането на съставните части от пътната инфраструктура като част от правомощията на органите на държавна власт, а не на съда. Независимо, че в случая е налице незавършена процедура по закриване на железопътните , едва с приключването и  би се създала възможност за демонтаж и принудително изпълнение по реда на чл. 521 от ГПК.