Симптомът „Нощно напикаване“

26.01.2017 | Автор: | Публикувано в: Заболявания

Събуждането посреднощ, за да сменим мокрите чаршафи на детето се е превърнало в ритуал за много родители. И се случва доста по-често, отколкото си мислим.

Нощно напикаване – прикритият проблем

Тайнствеността около този симптом, познат също като енуреза, предизвиква еднакво безпокойство у родителите, и у децата. Според американският педиатър д-р Хауърд Бенет „90% от подрастващите с нощно напикаване смятат, че само те имат подобен проблем и това допълнително усложнява ситуацията им“.

Но те не са сами. Смята се, че 5 от 7 деца мокрят леглото си нощем, като това се наблюдава двойно по-често при момчетата. Около 15% от навършилите 5-годишна възраст продължават да го правят, както и 5% от 10-годишните. Детето ни трябва да разбере, че не трябва да се срамува и е съвсем нормално някои неща да отнемат повече време.

Ролята на гените

Популярно схващане сред родителите е, че енурезата може да се дължи на мързел. Но ако искаме да определим една от главните причини за развитието на такъв симптом, то не трябва да търсим далеч, защото тя се намира в гените ни. Наследственото нощно напикаване се наблюдава при 3 от всеки 4 деца. Учените дори са локализирали някои от точните гени, които водят до това, намиращи се в генетичния код на хромозоми 13, 12 и 8.

В случая тази наследственост спомага за една по-добра комуникация между родител и дете. Все пак кой по-добре може да разбере и помогне в затруднението от някой, минал по същия път?

Обичайните заподозрени

Генетиката разказва само част от историята. С времето учените са събрали информация и за други фактори, които малко или много влияят на ситуацията. Там се включват още:

  • Забавена комуникация с мозъка
    – Най-просто казано мозъкът има нужда от време да изгради правилна комуникация с останалите органи. Това време е различно при всеки.
  • Дълбок сън
    – Семейства с деца, които спят много дълбоко, често забелязват този симптом. Получава се така, че докато мозъкът е в дълбок покой, не може да получи сигнали, че пикочният мехур вече е пълен.
  • Ниски нива на Антидиуретичен Хормон (АДХ)
    – Този хормон „казва“ на бъбреците да произвеждат по-малко урина. Занижените му нива се отразяват положително на производството на урина и увеличават риска от нощно напикаване.
  • Запек
    – Пълните черва натискат пикочният мехур и могат да предизвикат нежелани контракции у него. Затова родителите трябва да продължат наблюденията си към ходенето по нужда, дори и след като детето започне да го прави само.

Стани шеф на тялото си

Последиците от енурезата са повече психологически, отколкото медицински. Адресирайки проблема с позитивност ще помогнете на детето да развие по-добър контрол над тялото си и да повлияе в положителна насока.

Окуражавайте детето да ходи до тоалетната преди лягане и намалете приема на течности в този период. Съществуват и аларми за нощно напикаване. Те се задействат още при първата капчица урина и събуждат детето, за да може да иде до тоалетната.

Един от най-ефикасните методи си остава поведенческата терапия. Така детето ни минава през цялостен период, в който се научава да активира механизмите, които го карат да задържа течността. Това също се постига с въпросните аларми, като в случая основната им цел не е да будят детето, а да му служат като сигнал да активира механизма на задържане.

Също така, добра идея е родители да търсят съвет в център за личностно развитие. Все пак, детската личност се оформя по модел на родителя.

Няма непреодолими препятствия. Това със сигурност се отнася и за енурезата. С малко време и повече грижи няма съмнение, че можем да намерим правилния подход и да възвърнем самочувствието на детето ни.

Симптомът „Нощно напикаване“
Оценете статията

Автор:

Този автор има 1 публикувани статии до сега.

Вашият коментар

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.